19 мая 2022 г., 06:53

Като мене

533 0 0

Небето плаче от умора

и разпръсква своите сълзи

на хилядите малки хора,

които ги превръщат в души.

 

Слънцето червено като мак

ме изгаря и боли ме.

То подскача от облак на облак

и шепне моето име.

 

Морето,то живее в мен

и винаги боричка се в ума ми.

Като птица в летен ден,

почерняла от жажда за море.

 

Като мене,тази птица ожадняла,

търсим две своите стихии.

Птицата политна,а аз неразбрана

за нея пиша моите стихове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yoana Yordanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...