19.05.2022 г., 6:53

Като мене

531 0 0

Небето плаче от умора

и разпръсква своите сълзи

на хилядите малки хора,

които ги превръщат в души.

 

Слънцето червено като мак

ме изгаря и боли ме.

То подскача от облак на облак

и шепне моето име.

 

Морето,то живее в мен

и винаги боричка се в ума ми.

Като птица в летен ден,

почерняла от жажда за море.

 

Като мене,тази птица ожадняла,

търсим две своите стихии.

Птицата политна,а аз неразбрана

за нея пиша моите стихове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Yordanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...