Като мене
Небето плаче от умора
и разпръсква своите сълзи
на хилядите малки хора,
които ги превръщат в души.
Слънцето червено като мак
ме изгаря и боли ме.
То подскача от облак на облак
и шепне моето име.
Морето,то живее в мен
и винаги боричка се в ума ми.
Като птица в летен ден,
почерняла от жажда за море.
Като мене,тази птица ожадняла,
търсим две своите стихии.
Птицата политна,а аз неразбрана
за нея пиша моите стихове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yoana Yordanova Всички права запазени