Небето плаче от умора

и разпръсква своите сълзи

на хилядите малки хора,

които ги превръщат в души.

Слънцето червено като мак

ме изгаря и боли ме.

То подскача от облак на облак

и шепне моето име.

Морето,то живее в мен

и винаги боричка се в ума ми.

Като птица в летен ден,

почерняла от жажда за море.

Като мене,тази птица ожадняла,

търсим две своите стихии.

Птицата политна,а аз неразбрана

за нея пиша моите стихове.