... като минало
Не знам дали сте лягали на синор,
до прясно изорана черна нива.
Болезнен ден се раждал... първороден
и тихичко угасвал... като минало.
Тогава тъжно песните отеквали
със пламенния ритъм на дедите,
притихвали в дървета обезлистени
под слънцето горещо... като пита.
Не знам дали сте виждали по видело
моми, в ръце със сърп и паламарка,
житата в ритуалност се строявали,
южнякът с почит свалял си калпака.
А вечер се загръщали в забрадките,
грижовно избродирани със призраци.
Затъвали в пръстта... молитви шепнели
над празните гробове на войниците.
Разкъсаната земна гръд проплаквала.
Земята, във която са се вричали.
И не един кълнял се... и повярвал е,
че тяхна е...
А толкова е ничия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
Тук се чувствам свободна! Благодаря!
