Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
30.05.2009 г., 13:05 ч.

... като минало 

  Поезия » Друга
2005 0 26

Не знам дали сте лягали на синор,

до прясно изорана черна нива.

Болезнен ден се раждал... първороден

и тихичко угасвал... като минало.

Тогава тъжно песните отеквали

със пламенния ритъм на дедите,

притихвали в дървета обезлистени

под слънцето горещо... като пита.

Не знам дали сте виждали по видело

моми, в ръце със сърп и паламарка,

житата в ритуалност се строявали,

южнякът с почит свалял си калпака.

А вечер се загръщали в забрадките,

грижовно избродирани със призраци.

Затъвали в пръстта... молитви шепнели

над празните гробове на войниците.

Разкъсаната земна гръд проплаквала.

Земята, във която са се вричали.

И не един кълнял се... и повярвал е,

че тяхна е...

А толкова е ничия.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??