Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
30 may 2009, 13:05

... като минало 

  Poesía » Otra
2004 0 26

Не знам дали сте лягали на синор,

до прясно изорана черна нива.

Болезнен ден се раждал... първороден

и тихичко угасвал... като минало.

Тогава тъжно песните отеквали

със пламенния ритъм на дедите,

притихвали в дървета обезлистени

под слънцето горещо... като пита.

Не знам дали сте виждали по видело

моми, в ръце със сърп и паламарка,

житата в ритуалност се строявали,

южнякът с почит свалял си калпака.

А вечер се загръщали в забрадките,

грижовно избродирани със призраци.

Затъвали в пръстта... молитви шепнели

над празните гробове на войниците.

Разкъсаната земна гръд проплаквала.

Земята, във която са се вричали.

И не един кълнял се... и повярвал е,

че тяхна е...

А толкова е ничия.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??