Като наивни спомени
Разкъсах и последните надежди
на хиляди парчета суета.
Предвидено било е да те срещна,
но някъде блуждае мисълта...
Оплитаха се мислите
като в рибарски мрежи.
Тежаха.
Като късове олово.
Сега ли?! Не, но ...после
се завръщах,
и отначало почвах да прехвърлям
всичко.
Броих ... до сто,
за да ми мине.
А после търсих ...самотата
в себе си,
за да отмарям
след мислите по
себе си,
и теб...
Защото още
трудно се преглъщат
думите,
и всички недомлъвки,
останали във времето,
като наивни спомени...
на хиляди парчета суета.
Предвидено било е да те срещна,
но някъде блуждае мисълта...
Оплитаха се мислите
като в рибарски мрежи.
Тежаха.
Като късове олово.
Сега ли?! Не, но ...после
се завръщах,
и отначало почвах да прехвърлям
всичко.
Броих ... до сто,
за да ми мине.
А после търсих ...самотата
в себе си,
за да отмарям
след мислите по
себе си,
и теб...
Защото още
трудно се преглъщат
думите,
и всички недомлъвки,
останали във времето,
като наивни спомени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
