22 oct 2008, 16:12

Като наивни спомени

  Poesía
793 0 19
Разкъсах и последните надежди
на хиляди парчета суета.
Предвидено било е да те срещна,
но някъде блуждае мисълта...
Оплитаха се мислите
като в рибарски мрежи.
Тежаха.
Като късове олово.
Сега ли?! Не, но ...после
се завръщах,
и отначало почвах да прехвърлям
всичко.
Броих ... до сто,
за да ми мине.
А после търсих ...самотата
в себе си,
за да отмарям
след мислите по
себе си,
и теб...
Защото още
трудно се преглъщат
думите,
и всички недомлъвки,
останали във времето,
като наивни спомени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много често .. все така броим до сто, ама на не минава и пак до сто и пак до сто---- но времето лекува, понякога ни трябва малко повече време. Стихът е разкошен. Направо ме разби.. Колко пъти съм броила по сто..
  • "А после търсих ...самотата
    в себе си"

    Хареса ми.Много!
  • Невероятна си,Нели!Прегръщам те!
  • Добра си!Хареса ми твоята изповед!
  • Много истинско!
    Потръпнах!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...