25 апр. 2005 г., 21:30

Като нещо старо,отдавна забравено...

1.4K 0 3
   Като нещо старо,
   отдавна забравено,
   на пътя захвърлено
   без цена, без стойност.
   Като смачкана хартия
   пожълтяла от времето
   с избледняло
   любовно послание.
   Като нещо ненужно,
   непознато и чуждо,
   остави ме,
   аз не искам повече лъжи.
   Забрави ме,
   като нещо старо,
   на пътя захвърлено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви.
  • Не даваммммм Бисерче си ми ти И си нужна - а който лъже - лъже себе си, нали знаеш И всички си плащаме цената. Пази същността си.
  • Много отчайващо е...повече оптимизъм! Живота не е само минало!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...