25 апр. 2005 г., 21:30

Като нещо старо,отдавна забравено...

1.4K 0 3
   Като нещо старо,
   отдавна забравено,
   на пътя захвърлено
   без цена, без стойност.
   Като смачкана хартия
   пожълтяла от времето
   с избледняло
   любовно послание.
   Като нещо ненужно,
   непознато и чуждо,
   остави ме,
   аз не искам повече лъжи.
   Забрави ме,
   като нещо старо,
   на пътя захвърлено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви.
  • Не даваммммм Бисерче си ми ти И си нужна - а който лъже - лъже себе си, нали знаеш И всички си плащаме цената. Пази същността си.
  • Много отчайващо е...повече оптимизъм! Живота не е само минало!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...