Apr 25, 2005, 9:30 PM

Като нещо старо,отдавна забравено...

Poetry

1.4K 0 3

   Като нещо старо,
   отдавна забравено,
   на пътя захвърлено
   без цена, без стойност.
   Като смачкана хартия
   пожълтяла от времето
   с избледняло
   любовно послание.
   Като нещо ненужно,
   непознато и чуждо,
   остави ме,
   аз не искам повече лъжи.
   Забрави ме,
   като нещо старо,
   на пътя захвърлено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

az (Теодора Дамянова)

Благодаря ви.

2005-04-26T22:33:06+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Не даваммммм Бисерче си ми ти И си нужна - а който лъже - лъже себе си, нали знаеш И всички си плащаме цената. Пази същността си.

2005-04-26T21:24:03+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Много отчайващо е...повече оптимизъм! Живота не е само минало!

2005-04-26T20:37:41+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0