25 abr 2005, 21:30

Като нещо старо,отдавна забравено...

  Poesía
1.4K 0 3
   Като нещо старо,
   отдавна забравено,
   на пътя захвърлено
   без цена, без стойност.
   Като смачкана хартия
   пожълтяла от времето
   с избледняло
   любовно послание.
   Като нещо ненужно,
   непознато и чуждо,
   остави ме,
   аз не искам повече лъжи.
   Забрави ме,
   като нещо старо,
   на пътя захвърлено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви.
  • Не даваммммм Бисерче си ми ти И си нужна - а който лъже - лъже себе си, нали знаеш И всички си плащаме цената. Пази същността си.
  • Много отчайващо е...повече оптимизъм! Живота не е само минало!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...