ИнаКалина
523 11421
1 нояб. 2022 г., 09:56  

... като неук е 

  Поэзия
280 6 4

От заранта се щу́ра раздвоен

и кръстът му сдървен не дава мира,

през късна есен що да е, освен

лумбаго, но от туй не се умира.

 

На облака брадата подкъси,

на вятъра буста́лите закърпи,

разбута слънчо – първороден син,

че времето преместиха, той – кърти.

 

Подлю́ти си окото с кръгче дим,

не помни: пи ли гинкото билоба,

ще стигне ли без питане до Рим,

плати ли застраховката на гроба,

 

мобилния дали го зареди,

прогнозата качи ли на фейсбука,

дали му е достатъчен един

модем и GPS... като неук е...

 

... И хвъ́рли поглед долу – земен рай!

нагоре – ширнал се е друм неведом.

Човече, рече кротко, е, сполай,

че по-напред си... ида, ида, чедо...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за твоето поетично размишление, Стойчо. Един случил на пътека, друг на лумбаго ; Благодаря, Генек. Забравила съм да пиша за кой става въпрос в стихотворението, Вили
  • Ще бъде скучно, ако проумяваме всичко ☺
  • Чудесно.
  • Досущ,като за мене молебно ехо:
    как искам да се щурам в небесата...
    Все някой ден ще случа на пътека,
    към безкрайните полета на необята!

    Поздравления за написаното от теб, ИнаКалина!💖
Предложения
: ??:??