27 авг. 2008 г., 21:19

Като око, жадно за присъствие...

995 0 2

Като око,

жадно за присъствие,

изпълнено с желание

за теб,

затварям те

в олтара на душата си,

изплитайки

най-стегнатата примка,

обесвайки

живеца в мен.

Потръпвайки,

забравила недъга си,

прикрепена

до инвалидност във количката

от път,

нестигащ ме

до топлото

на искани ръце!

Окото ми все

жадно

за обичане,

изплаква...

раждайки

сълза!!!

Студено е...!

 

 

23.07.2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...