Като око, жадно за присъствие...
Като око,
жадно за присъствие,
изпълнено с желание
за теб,
затварям те
в олтара на душата си,
изплитайки
най-стегнатата примка,
обесвайки
живеца в мен.
Потръпвайки,
забравила недъга си,
прикрепена
до инвалидност във количката
от път,
нестигащ ме
до топлото
на искани ръце!
Окото ми все
жадно
за обичане,
изплаква...
раждайки
сълза!!!
Студено е...!
23.07.2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены