Като око,
жадно за присъствие,
изпълнено с желание
за теб,
затварям те
в олтара на душата си,
изплитайки
най-стегнатата примка,
обесвайки
живеца в мен.
Потръпвайки,
забравила недъга си,
прикрепена
до инвалидност във количката
от път,
нестигащ ме
до топлото
на искани ръце!
Окото ми все
жадно
за обичане,
изплаква...
раждайки
сълза!!!
Студено е...!
23.07.2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
