Като око,
жадно за присъствие,
изпълнено с желание
за теб,
затварям те
в олтара на душата си,
изплитайки
най-стегнатата примка,
обесвайки
живеца в мен.
Потръпвайки,
забравила недъга си,
прикрепена
до инвалидност във количката
от път,
нестигащ ме
до топлото
на искани ръце!
Окото ми все
жадно
за обичане,
изплаква...
раждайки
сълза!!!
Студено е...!
23.07.2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
