Като око,
жадно за присъствие,
изпълнено с желание
за теб,
затварям те
в олтара на душата си,
изплитайки
най-стегнатата примка,
обесвайки
живеца в мен.
Потръпвайки,
забравила недъга си,
прикрепена
до инвалидност във количката
от път,
нестигащ ме
до топлото
на искани ръце!
Окото ми все
жадно
за обичане,
изплаква...
раждайки
сълза!!!
Студено е...!
23.07.2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
