27 ago 2008, 21:19

Като око, жадно за присъствие...

  Poesía
976 0 2

Като око,

жадно за присъствие,

изпълнено с желание

за теб,

затварям те

в олтара на душата си,

изплитайки

най-стегнатата примка,

обесвайки

живеца в мен.

Потръпвайки,

забравила недъга си,

прикрепена

до инвалидност във количката

от път,

нестигащ ме

до топлото

на искани ръце!

Окото ми все

жадно

за обичане,

изплаква...

раждайки

сълза!!!

Студено е...!

 

 

23.07.2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....