27.08.2008 г., 21:19

Като око, жадно за присъствие...

974 0 2

Като око,

жадно за присъствие,

изпълнено с желание

за теб,

затварям те

в олтара на душата си,

изплитайки

най-стегнатата примка,

обесвайки

живеца в мен.

Потръпвайки,

забравила недъга си,

прикрепена

до инвалидност във количката

от път,

нестигащ ме

до топлото

на искани ръце!

Окото ми все

жадно

за обичане,

изплаква...

раждайки

сълза!!!

Студено е...!

 

 

23.07.2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...