Като от вятър разлюлян бамбук
Стъкни ми огън,
точно тук -
в пещта угаснала,
в сърцето.
Всеки дом хамбар е
без уют,
сърцето - котва е,
удавена в морето.
Стъкни ми огън -
цял пожар...
Ах, тази пепел
тъй ме задушава -
стара болка,
стар товар,
ветрове бленувам,
дето ще я разпиляват.
Стъкни ми огън,
точно тук -
сух чукар
сърцето е без обич.
Като от вятър
разлюлян бамбук,
накарай пак,
да запращи отляво.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Все права защищены
Вулкан ще бъде, Гери, вярвай ми! Хеей, много ми хареса този стих!!!
