Стъкни ми огън,
точно тук -
в пещта угаснала,
в сърцето.
Всеки дом хамбар е
без уют,
сърцето - котва е,
удавена в морето.
Стъкни ми огън -
цял пожар...
Ах, тази пепел
тъй ме задушава -
стара болка,
стар товар,
ветрове бленувам,
дето ще я разпиляват.
Стъкни ми огън,
точно тук -
сух чукар
сърцето е без обич.
Като от вятър
разлюлян бамбук,
накарай пак,
да запращи отляво.
© Гергана All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Вулкан ще бъде, Гери, вярвай ми! Хеей, много ми хареса този стих!!!