12 feb 2009, 19:29

Като от вятър разлюлян бамбук

  Poesía
1.1K 0 13
 

Стъкни ми огън,

точно тук -

в пещта угаснала,

в сърцето.

Всеки дом хамбар е

без уют,

сърцето - котва е,

удавена в морето.

 

Стъкни ми огън -

цял пожар...

Ах, тази пепел

тъй ме задушава -

стара болка,

стар товар,

ветрове бленувам,

дето ще я разпиляват.

 

Стъкни ми огън,

точно тук -

сух чукар

сърцето е без обич.

Като от вятър

разлюлян бамбук,

накарай  пак,

да запращи отляво.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...