12 feb 2009, 19:29

Като от вятър разлюлян бамбук

  Poesía
1.1K 0 13
 

Стъкни ми огън,

точно тук -

в пещта угаснала,

в сърцето.

Всеки дом хамбар е

без уют,

сърцето - котва е,

удавена в морето.

 

Стъкни ми огън -

цял пожар...

Ах, тази пепел

тъй ме задушава -

стара болка,

стар товар,

ветрове бленувам,

дето ще я разпиляват.

 

Стъкни ми огън,

точно тук -

сух чукар

сърцето е без обич.

Като от вятър

разлюлян бамбук,

накарай  пак,

да запращи отляво.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...