12 feb 2009, 19:29

Като от вятър разлюлян бамбук

  Poesía
1.1K 0 13
 

Стъкни ми огън,

точно тук -

в пещта угаснала,

в сърцето.

Всеки дом хамбар е

без уют,

сърцето - котва е,

удавена в морето.

 

Стъкни ми огън -

цял пожар...

Ах, тази пепел

тъй ме задушава -

стара болка,

стар товар,

ветрове бленувам,

дето ще я разпиляват.

 

Стъкни ми огън,

точно тук -

сух чукар

сърцето е без обич.

Като от вятър

разлюлян бамбук,

накарай  пак,

да запращи отляво.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...