22 июл. 2014 г., 23:23

Като птица

554 0 2

Аз искам да съм малка птица,

бързо да прелитам с криле,

до теб да дойда, гнездо да свия,

там в твоето добро сърце.

 

Пусни ме вътре ти на топло,

аз искам твойта топлина,

от твойта сила да си взема,

да отпусна уморените крила.

 

Скрий ме в топлата си пазва,

погали ме с твоите ръце,

аз искам нежността ти да усещам

и всеки удар на горещото сърце.

 

А когато си почина в тебе

ще разперя пак криле,

ще отлетя в небето синьо,

щастие и радост да дарявам аз навред.

 

Пламена Владимирова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря за милите думи!
  • Превъзходно стихотворение!!Толкова силно, нежно, пълно с любов,обич, топлина, чистота, красота, доброта!Поздравления!!Прекрасна истинска поезия!Много ми хареса и заглавието веднага ме накара да я прочета!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...