22.07.2014 г., 23:23

Като птица

552 0 2

Аз искам да съм малка птица,

бързо да прелитам с криле,

до теб да дойда, гнездо да свия,

там в твоето добро сърце.

 

Пусни ме вътре ти на топло,

аз искам твойта топлина,

от твойта сила да си взема,

да отпусна уморените крила.

 

Скрий ме в топлата си пазва,

погали ме с твоите ръце,

аз искам нежността ти да усещам

и всеки удар на горещото сърце.

 

А когато си почина в тебе

ще разперя пак криле,

ще отлетя в небето синьо,

щастие и радост да дарявам аз навред.

 

Пламена Владимирова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за милите думи!
  • Превъзходно стихотворение!!Толкова силно, нежно, пълно с любов,обич, топлина, чистота, красота, доброта!Поздравления!!Прекрасна истинска поезия!Много ми хареса и заглавието веднага ме накара да я прочета!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...