ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
21 мая 2009 г., 12:22

Като роса, във стих, ще те преплаквам...

1.2K 0 35

Кажи ми, мила, как да не заплача?!

Аз виждам роза в капчици роса,

а тези капчици са ми палача -

от друг, за теб, е подарена тя...

 

Ядосани очи в небето впирам,

че Бог ме е направил толко рано...

Защо все МОЙТА роза не намирам?!

Защо да кърпя все съдраното?!

 

Какво ли друго мога да очаквам?!

Целувката ти - тя е твойто "Сбогом!"...

Като роса, във стих, ще те преплаквам...

Дори да пиша, повече, не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0