21.05.2009 г., 12:22

Като роса, във стих, ще те преплаквам...

1.2K 0 35

Кажи ми, мила, как да не заплача?!

Аз виждам роза в капчици роса,

а тези капчици са ми палача -

от друг, за теб, е подарена тя...

 

Ядосани очи в небето впирам,

че Бог ме е направил толко рано...

Защо все МОЙТА роза не намирам?!

Защо да кърпя все съдраното?!

 

Какво ли друго мога да очаквам?!

Целувката ти - тя е твойто "Сбогом!"...

Като роса, във стих, ще те преплаквам...

Дори да пиша, повече, не мога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...