21.05.2009 г., 12:22

Като роса, във стих, ще те преплаквам...

1.2K 0 35

Кажи ми, мила, как да не заплача?!

Аз виждам роза в капчици роса,

а тези капчици са ми палача -

от друг, за теб, е подарена тя...

 

Ядосани очи в небето впирам,

че Бог ме е направил толко рано...

Защо все МОЙТА роза не намирам?!

Защо да кърпя все съдраното?!

 

Какво ли друго мога да очаквам?!

Целувката ти - тя е твойто "Сбогом!"...

Като роса, във стих, ще те преплаквам...

Дори да пиша, повече, не мога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...