ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
21 may 2009, 12:22

Като роса, във стих, ще те преплаквам...

1.2K 0 35

Кажи ми, мила, как да не заплача?!

Аз виждам роза в капчици роса,

а тези капчици са ми палача -

от друг, за теб, е подарена тя...

 

Ядосани очи в небето впирам,

че Бог ме е направил толко рано...

Защо все МОЙТА роза не намирам?!

Защо да кърпя все съдраното?!

 

Какво ли друго мога да очаквам?!

Целувката ти - тя е твойто "Сбогом!"...

Като роса, във стих, ще те преплаквам...

Дори да пиша, повече, не мога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0