Като роза
970
0
1
Като вехнеща роза душата ми съхне.
Не чувствам жажда нито глад –
нещо в мен се къса.
Старият конец, дето закърпи сърцето –
къса се, руши светът ми.
И прашно става...
Трудно се диша от прах.
Нещо мъчи проклетата роза
и вехне ден по ден.
Слънчевите лъчи не помагат –
водица. Не! Не ще...
Ще се счупи някой ден стъблото, което я държи.
Ще падне хубавият цвят на земята
и някой ще го сгази.
От розата ще остане само спомен,
някой ден...
Защото някой е позволил да увехне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Все права защищены
