Като вехнеща роза душата ми съхне.
Не чувствам жажда нито глад –
нещо в мен се къса.
Старият конец, дето закърпи сърцето –
къса се, руши светът ми.
И прашно става...
Трудно се диша от прах.
Нещо мъчи проклетата роза
и вехне ден по ден.
Слънчевите лъчи не помагат –
водица. Не! Не ще...
Ще се счупи някой ден стъблото, което я държи. ...