Есента рокли шарени ми шие,
вплита пламъци от залези в косите.
В очите ми прикапва лудо биле...
красиво е... на Есента в дворците.
Зимата в кожухче нежно ме загръща,
в крепостта си бяла, топло тя приема.
Душата там не може да измръзне,
от кристал гравира светове в поема.
Пролетта с грация ръката си подава,
с прашец вълшебен рисува пак картини.
Да дефилирам в нейния палат ме кани...
в смайващите императорски градини. ...