Като сбъднат сън
Есента рокли шарени ми шие,
вплита пламъци от залези в косите.
В очите ми прикапва лудо биле...
красиво е... на Есента в дворците.
Зимата в кожухче нежно ме загръща,
в крепостта си бяла, топло тя приема.
Душата там не може да измръзне,
от кристал гравира светове в поема.
Пролетта с грация ръката си подава,
с прашец вълшебен рисува пак картини.
Да дефилирам в нейния палат ме кани...
в смайващите императорски градини.
А замъка на лятото блести във златно,
от светлина вълшебства подарява.
Целувки от лъчи раздава страстно,
усмихнато намига, с топлина ме озарява.
В градини, замъци, палати и дворци...
танцуваща душата ми жадува...
под звуците на вятър, птици и щурци...
Сезоните красиви да празнува.
04.12.2020г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
