Като сираче

                   КАТО   СИРАЧЕ

Едно дете без майка, без баща,

расте от другите различно.

То плаче горко във нощта

за положението си трагично.

Свещичка пали пред икона

и пита Бога през сълзи

и майка му, девата Мадона,

жално, гледайки ги със очи.

“Боже, защо така се случи,

че си нямам майка и баща?

Татко, който да ме учи,

мама да ме гушка през нощта?!

Кой приказка вечер да ми разкаже?

Кой приспивна песен да ми изпее?

Кой филийка сутрин ще ми намаже?

Кой в скута си ще ме залюлее? “

Коленичи малкото дете,

челце опря в земята.

Да е самичко веч не ще,

като камък сред цветята!

“Искам мама да ме гушне,

свойта майка искам аз!

Помогни ù, Боже, да се върне,

да се върне пак при нас!