Като сираче
КАТО СИРАЧЕ
Едно дете без майка, без баща,
расте от другите различно.
То плаче горко във нощта
за положението си трагично.
Свещичка пали пред икона
и пита Бога през сълзи
и майка му, девата Мадона,
жално, гледайки ги със очи.
“Боже, защо така се случи,
че си нямам майка и баща?
Татко, който да ме учи,
мама да ме гушка през нощта?!
Кой приказка вечер да ми разкаже?
Кой приспивна песен да ми изпее?
Кой филийка сутрин ще ми намаже?
Кой в скута си ще ме залюлее? “
Коленичи малкото дете,
челце опря в земята.
Да е самичко веч не ще,
като камък сред цветята!
“Искам мама да ме гушне,
свойта майка искам аз!
Помогни ù, Боже, да се върне,
да се върне пак при нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Неделчева Всички права запазени