jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
8 февр. 2009 г., 10:15

Като спасение... 

  Поэзия » Другая
908 0 3
Пъртината е без стъпки

под клони отрупани със сняг

от декемврийското небе

във снегопадане...!

Кошутата е взела лятото в очите си

дълбоки, топли в шоколадово.

Зажумявам от отразеното

на слънчевия лъч в снега...

(винаги докосвам Слънцето)

усетила въздишката в Земята,

където под небето

дъгата рисува цветовете си.

Светилото си тръгва

преди нощта да седне...

очаквайки да се роди Надеждата,

... като спасение!



24.12.2008 г.

© Женина Богданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??