jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
8 feb 2009, 10:15

Като спасение... 

  Poesía » Otra
909 0 3
Пъртината е без стъпки

под клони отрупани със сняг

от декемврийското небе

във снегопадане...!

Кошутата е взела лятото в очите си

дълбоки, топли в шоколадово.

Зажумявам от отразеното

на слънчевия лъч в снега...

(винаги докосвам Слънцето)

усетила въздишката в Земята,

където под небето

дъгата рисува цветовете си.

Светилото си тръгва

преди нощта да седне...

очаквайки да се роди Надеждата,

... като спасение!



24.12.2008 г.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??