8 feb 2009, 10:15

Като спасение... 

  Poesía » Otra
956 0 3
Пъртината е без стъпки
под клони отрупани със сняг
от декемврийското небе
във снегопадане...!
Кошутата е взела лятото в очите си
дълбоки, топли в шоколадово.
Зажумявам от отразеното
на слънчевия лъч в снега...
(винаги докосвам Слънцето)
усетила въздишката в Земята,
където под небето
дъгата рисува цветовете си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??