8.02.2009 г., 10:15

Като спасение...

1.2K 0 3
Пъртината е без стъпки

под клони отрупани със сняг

от декемврийското небе

във снегопадане...!

Кошутата е взела лятото в очите си

дълбоки, топли в шоколадово.

Зажумявам от отразеното

на слънчевия лъч в снега...

(винаги докосвам Слънцето)

усетила въздишката в Земята,

където под небето

дъгата рисува цветовете си.

Светилото си тръгва

преди нощта да седне...

очаквайки да се роди Надеждата,

... като спасение!



24.12.2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...