Като спасение...
Пъртината е без стъпки
под клони отрупани със сняг
от декемврийското небе
във снегопадане...!
Кошутата е взела лятото в очите си
дълбоки, топли в шоколадово.
Зажумявам от отразеното
на слънчевия лъч в снега...
(винаги докосвам Слънцето)
усетила въздишката в Земята,
където под небето
дъгата рисува цветовете си.
Светилото си тръгва
преди нощта да седне...
очаквайки да се роди Надеждата,
... като спасение!
24.12.2008 г.
под клони отрупани със сняг
от декемврийското небе
във снегопадане...!
Кошутата е взела лятото в очите си
дълбоки, топли в шоколадово.
Зажумявам от отразеното
на слънчевия лъч в снега...
(винаги докосвам Слънцето)
усетила въздишката в Земята,
където под небето
дъгата рисува цветовете си.
Светилото си тръгва
преди нощта да седне...
очаквайки да се роди Надеждата,
... като спасение!
24.12.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
