Като спасение...
под клони отрупани със сняг
от декемврийското небе
във снегопадане...!
Кошутата е взела лятото в очите си
дълбоки, топли в шоколадово.
Зажумявам от отразеното
на слънчевия лъч в снега...
(винаги докосвам Слънцето)
усетила въздишката в Земята,
където под небето
дъгата рисува цветовете си.
Светилото си тръгва
преди нощта да седне...
очаквайки да се роди Надеждата,
... като спасение!
24.12.2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.