Feb 8, 2009, 10:15 AM

Като спасение...

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Пъртината е без стъпки

под клони отрупани със сняг

от декемврийското небе

във снегопадане...!

Кошутата е взела лятото в очите си

дълбоки, топли в шоколадово.

Зажумявам от отразеното

на слънчевия лъч в снега...

(винаги докосвам Слънцето)

усетила въздишката в Земята,

където под небето

дъгата рисува цветовете си.

Светилото си тръгва

преди нощта да седне...

очаквайки да се роди Надеждата,

... като спасение!



24.12.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...