Feb 8, 2009, 10:15 AM

Като спасение...

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Пъртината е без стъпки

под клони отрупани със сняг

от декемврийското небе

във снегопадане...!

Кошутата е взела лятото в очите си

дълбоки, топли в шоколадово.

Зажумявам от отразеното

на слънчевия лъч в снега...

(винаги докосвам Слънцето)

усетила въздишката в Земята,

където под небето

дъгата рисува цветовете си.

Светилото си тръгва

преди нощта да седне...

очаквайки да се роди Надеждата,

... като спасение!



24.12.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...