13 окт. 2016 г., 23:33

Като сянка

473 2 3

Вечер страхотна. 

Съботна. 

Среща с осъществената мечта, 

след толкова време. 

 

Обичана и щастлива, 

малко по-дива... 

Жалко, нощта си отива. 

 

Криво ни гледа луната, 

нецелуната... Подивя! 

Пак ти подарявам сърцето си. 

Същото, изгарящо, както в първия ден. 

 

Следва те, като сянка, 

в добро и лошо – с венчална халка! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!...
  • "Среща с осъществената мечта"
    Красиво и предизвикателно.
  • " Криво ни гледа луната,
    нецелуната... Подивя!
    Пак ти подарявам сърцето си.
    Същото, изгарящо, както в първия ден. "

    Красива творба! Интересното е, че в финала се крият различни интерпретации.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...