13.10.2016 г., 23:33 ч.

Като сянка 

  Поезия
324 2 3

Вечер страхотна. 

Съботна. 

Среща с осъществената мечта, 

след толкова време. 

 

Обичана и щастлива, 

малко по-дива... 

Жалко, нощта си отива. 

 

Криво ни гледа луната, 

нецелуната... Подивя! 

Пак ти подарявам сърцето си. 

Същото, изгарящо, както в първия ден. 

 

Следва те, като сянка, 

в добро и лошо – с венчална халка! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!...
  • "Среща с осъществената мечта"
    Красиво и предизвикателно.
  • " Криво ни гледа луната,
    нецелуната... Подивя!
    Пак ти подарявам сърцето си.
    Същото, изгарящо, както в първия ден. "

    Красива творба! Интересното е, че в финала се крият различни интерпретации.
Предложения
: ??:??