Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

13 oct 2016, 23:33

Като сянка

Poesía

478 2 3

Вечер страхотна.

Съботна.

Среща с осъществената мечта,

след толкова време.

Обичана и щастлива,

малко по-дива...

Жалко, нощта си отива.

Криво ни гледа луната,

нецелуната... Подивя!

Пак ти подарявам сърцето си.

Същото, изгарящо, както в първия ден.

Следва те, като сянка,

в добро и лошо – с венчална халка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MarinTachkov (Марин Тачков)

Поздрав!...

2016-10-17T20:17:40+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

"Среща с осъществената мечта"
Красиво и предизвикателно.

2016-10-14T23:44:52+03:00
Adelita (Ади Николова)

" Криво ни гледа луната,
нецелуната... Подивя!
Пак ти подарявам сърцето си.
Същото, изгарящо, както в първия ден. "

Красива творба! Интересното е, че в финала се крият различни интерпретации.

2016-10-14T00:48:44+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0