Меден звън ще търси своя шепот,
шепотът ще засънува свой бленуван звън,
звънката хармония те омагьосва с трепет,
за да те поведе в камбанен сън.
Ще чуеш до сега нечути шепнещи камбани,
с мелодии некупени със сребърни пари,
градините ще видиш с плодове небрани,
огряни с най-прекрасни медени зари.
Зора ще те докосне във вълшебни нощи,
лъчите ще ти поднесат и приказка
и непозната ширина,
крилатите коне ще носят звездната си поща,
която ще поглъщаш с погледа
към сребърните стремена!
Луната ражда се във нощното небе,
със нея идват лунните пътеки,
по тях ще се изкачваш към незнайното къде,
до сребърната улица със домове в съня на всеки.
Замъци изправят се със мраморния чар,
бели кули, горди орлови гнезда
издигат копия над сребърния фар,
чертаят с тях ненарисувани места.
Въртят се бясно колелата
на искрящия и вихрен дилижанс,
сипе се по дирята позлата,
вълшебникът реди пореден пасианс.
Във тази колесница ще пътуваш дълго,
пред теб ще е летящия Пегас
и днеска ще се раждаш по-добър от вчера,
часовникът ще ти напомня с кръглия си час,
че щом поискаш твоята мечта ще я намериш!
гр. София, 05.09.2016 г.
© Димитър Христов Все права защищены