5 февр. 2013 г., 10:28

Като вятъра

Поэзия

587 1 1

Искам само да почувствам вятъра
да танцува весел из косите ми,
свободата - вътре в мен да диша тя,
а искра да пари във очите ми...
Дай ми трън и малко насекомо,
слънцето и нежно бяло цвете.
Сипвай ми горчилката, отровата,
но със вино ми налей и двете...
Дай ми и зелените простори,
радостта, изгряваща със утрото,
мирна аз клепачи да затворя,
сякаш лошото въобще не се е случвало.
Искам да докосвам и да дишам,
да пътувам, да се преоткривам...
Да обикна... Искам да обичам...
и до болка чак да се разкривам!

Даже тръгвам! Чуваш ли ме? Ето,
ще се вдигна като ястреб над земята.
Търси ме там, високо във небето!
Аз все съм с теб, като самия вятър!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....