2 февр. 2007 г., 00:34

Като вълна

703 0 1

Като вълна

Солена

Разбита на хиляди спомени

Надула сирените си

Болката се блъска със скорост

За да разтрепери затворниците си

 

Отвъд този свят

В спокойно море се целуват

Съществата на другото време

 

Познаваме ги като котки

Но само очите им чакат

Светят и пробождат

Усмихват се и те пристягат

 

“Какво носиш в кошницата си?”

Попита едно кратко мяукане

И Сътворението бавно разруши себе си

За да покаже на Бог, че е самостоятелно

 

А кошницата беше празна

Разклатих я

Нищо не чух

Нищо не падна

 

01.02.2007

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...