2.02.2007 г., 0:34

Като вълна

704 0 1

Като вълна

Солена

Разбита на хиляди спомени

Надула сирените си

Болката се блъска със скорост

За да разтрепери затворниците си

 

Отвъд този свят

В спокойно море се целуват

Съществата на другото време

 

Познаваме ги като котки

Но само очите им чакат

Светят и пробождат

Усмихват се и те пристягат

 

“Какво носиш в кошницата си?”

Попита едно кратко мяукане

И Сътворението бавно разруши себе си

За да покаже на Бог, че е самостоятелно

 

А кошницата беше празна

Разклатих я

Нищо не чух

Нищо не падна

 

01.02.2007

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...