Feb 2, 2007, 12:34 AM

Като вълна

  Poetry
698 0 1

Като вълна

Солена

Разбита на хиляди спомени

Надула сирените си

Болката се блъска със скорост

За да разтрепери затворниците си

 

Отвъд този свят

В спокойно море се целуват

Съществата на другото време

 

Познаваме ги като котки

Но само очите им чакат

Светят и пробождат

Усмихват се и те пристягат

 

“Какво носиш в кошницата си?”

Попита едно кратко мяукане

И Сътворението бавно разруши себе си

За да покаже на Бог, че е самостоятелно

 

А кошницата беше празна

Разклатих я

Нищо не чух

Нищо не падна

 

01.02.2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...