Feb 2, 2007, 12:34 AM

Като вълна

  Poetry
699 0 1

Като вълна

Солена

Разбита на хиляди спомени

Надула сирените си

Болката се блъска със скорост

За да разтрепери затворниците си

 

Отвъд този свят

В спокойно море се целуват

Съществата на другото време

 

Познаваме ги като котки

Но само очите им чакат

Светят и пробождат

Усмихват се и те пристягат

 

“Какво носиш в кошницата си?”

Попита едно кратко мяукане

И Сътворението бавно разруши себе си

За да покаже на Бог, че е самостоятелно

 

А кошницата беше празна

Разклатих я

Нищо не чух

Нищо не падна

 

01.02.2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...