10 июл. 2010 г., 15:26

Като вълна

1.2K 0 1

Аз често идвах тук -

при спокойното море,

за да си отдъхна от живота,

чиято тежест носех

дни и месеци наред,

макар да знаех,

че плещите ми са слаби.

Оставях стъпки по брега,

за да видят другите, че съществувам.

А не трябваше така...

Не бива простичко да се живее,

затова се промених

и искам да ти кажа,

че, ако утре срещнеш някой,

пък макар и непознат,

пожелай му: “Добър ден”,

за да бъдеш забелязан.

Обичай силно,

вярвай в нещо или създай дете!

Тогава ще забравиш

за стъпките на плажа,

защото си оставил следи

в нечии очи,

защото си създал човек,

защото си обичал.

И никой няма след смъртта да каже,

че си бил безличен.

Сега животът е пръснал сняг в косите ми,

но мога с гордост да ти кажа,

че силни са плещите ми.

И пак намирам радост

в синьото море,

но не желая блудкавото му спокойствие -

напомня ми за плахия живот.

Сега се боря със вълните

и, повярвай ми, щастлива съм,

макар и често те да ме потапят.

Тогава аз си спомням,

че съм “някоя”

и трябва да изплувам,

защото някой ме обича,

вярва ми и ме закриля,

защото съм доказала,

че достойно съществувам!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно изключително силно стихотворение, достойно за преклонение! Браво, Танче! Продължавай да дерзаеш нарпед.. разкрий пред света тази си същност, която откривам аз във всяка една твоя творба..! Успех!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...