Аз често идвах тук -
при спокойното море,
за да си отдъхна от живота,
чиято тежест носех
дни и месеци наред,
макар да знаех,
че плещите ми са слаби.
Оставях стъпки по брега,
за да видят другите, че съществувам.
А не трябваше така...
Не бива простичко да се живее,
затова се промених
и искам да ти кажа,
че, ако утре срещнеш някой,
пък макар и непознат,
пожелай му: “Добър ден”,
за да бъдеш забелязан.
Обичай силно,
вярвай в нещо или създай дете!
Тогава ще забравиш
за стъпките на плажа,
защото си оставил следи
в нечии очи,
защото си създал човек,
защото си обичал.
И никой няма след смъртта да каже,
че си бил безличен.
Сега животът е пръснал сняг в косите ми,
но мога с гордост да ти кажа,
че силни са плещите ми.
И пак намирам радост
в синьото море,
но не желая блудкавото му спокойствие -
напомня ми за плахия живот.
Сега се боря със вълните
и, повярвай ми, щастлива съм,
макар и често те да ме потапят.
Тогава аз си спомням,
че съм “някоя”
и трябва да изплувам,
защото някой ме обича,
вярва ми и ме закриля,
защото съм доказала,
че достойно съществувам!
© Таня Михайлова Todos los derechos reservados