Аз често идвах тук -

при спокойното море,

за да си отдъхна от живота,

чиято тежест носех

дни и месеци наред,

макар да знаех,

че плещите ми са слаби.

Оставях стъпки по брега,

за да видят другите, че съществувам.

А не трябваше така...

Не бива простичко да се живее,

затова се промених

и искам да ти кажа,

че, ако утре срещнеш някой,

пък макар и непознат,

пожелай му: “Добър ден”,

за да бъдеш забелязан.

Обичай силно,

вярвай в нещо или създай дете!

Тогава ще забравиш

за стъпките на плажа,

защото си оставил следи

в нечии очи,

защото си създал човек,

защото си обичал.

И никой няма след смъртта да каже,

че си бил безличен.

Сега животът е пръснал сняг в косите ми,

но мога с гордост да ти кажа,

че силни са плещите ми.

И пак намирам радост

в синьото море,

но не желая блудкавото му спокойствие -

напомня ми за плахия живот.

Сега се боря със вълните

и, повярвай ми, щастлива съм,

макар и често те да ме потапят.

Тогава аз си спомням,

че съм “някоя”

и трябва да изплувам,

защото някой ме обича,

вярва ми и ме закриля,

защото съм доказала,

че достойно съществувам!