Като за последно...
В мигове на трепет,
в мигове
на спомени различни,
чакам те
със нежност,
моля те,
ела и ме обичай...
Като някога...
в онези дни
с дъх
на летен повей,
в нежни теменужени очи
живеят още
бляновете твои...
Сребърни коси
разстилам в мрака,
ти ела,
да ги погалиш,
ще те милвам
с топлината,
която някога остави...
Пак в очите ми
цъфтят
тъжни зимни теменуги,
на ресниците -
сълзи от обич,
ти ела
и нежно целуни ги...
От любовта ми
пак отпивай
на глътки,
бавно и копнежно,
сълза подир сълза...
докрай.
Нека да е...
като за последно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
