Jan 8, 2008, 2:56 PM

Като за последно... 

  Poetry » Love
1254 0 37

 

 

 

               В мигове на трепет,

               в мигове

               на спомени различни,

               чакам те

               със нежност,

               моля те,

               ела и ме обичай...

               Като някога...

               в онези дни

               с дъх

               на летен повей,

               в нежни теменужени очи

               живеят още

               бляновете твои...

               Сребърни коси

               разстилам в мрака,

               ти ела,

               да ги погалиш,

               ще те милвам

               с топлината,

               която някога остави...

               Пак в очите ми

               цъфтят

               тъжни зимни теменуги,

               на ресниците -

               сълзи от обич,

               ти ела

               и нежно целуни ги...

               От любовта ми

               пак отпивай

               на глътки,

               бавно и копнежно,

               сълза подир сълза...

               докрай.

               Нека да е...

               като за последно!

                                 

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??