mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Jan 8, 2008, 2:56 PM

Като за последно...

  Poetry » Love
1.4K 0 37

 

 

 

               В мигове на трепет,

               в мигове

               на спомени различни,

               чакам те

               със нежност,

               моля те,

               ела и ме обичай...

               Като някога...

               в онези дни

               с дъх

               на летен повей,

               в нежни теменужени очи

               живеят още

               бляновете твои...

               Сребърни коси

               разстилам в мрака,

               ти ела,

               да ги погалиш,

               ще те милвам

               с топлината,

               която някога остави...

               Пак в очите ми

               цъфтят

               тъжни зимни теменуги,

               на ресниците -

               сълзи от обич,

               ти ела

               и нежно целуни ги...

               От любовта ми

               пак отпивай

               на глътки,

               бавно и копнежно,

               сълза подир сълза...

               докрай.

               Нека да е...

               като за последно!

                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0