Казах ти, че можем да летим...
Свещите бавно догарят…
очаквайки притихнали деня…
А аз усещам пулса на нощта..
и дъха на брулещия вятър…
В прегръдката на мрака, уморена
заспивам, замечтана за деня,
в който всичко е любов
и любовта е всичко…
А ти мечтаеш ли за този ден?
Какво таиш в душата?
Заспиваш ли във размисли унесен
за онази - истинската, непозната…
Политаш ли среднощно към душата и
да търсиш малко топлина…
Политаш ли? Опъваш ли крилата си?
Като ангел да я пазиш във нощта…
Уплашен ли си?
Или ти дори ни се запита
как тръпнеше за тебе любовта…
Казах ти, че можем да летим…
защото всички имаме крила,
но някои от нас
не знаят за това…
не знаят и защо…
Къде е тя?
Тръпнещата топлина…
Любовта…
Дори не смеят
да погледнат към небето,
невзрачните звезди,
простора…
Те никога няма да са техни…
Щом загубили са вярата в пороя…
Еми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
