Казахме си „Сбогом!” и дотук
бяха споделените, любовни поеми.
Времето отмерваше като капчук
наближаването на плавните промени.
Твърдиш, че косата ми вече не ухае
на цитрусови плодове и канела.
Докосването ми не може да те омае –
нежността му съм била отнела.
Сутрешното ни кафе е изстинало.
Палачинките с мед са втвърдени.
Лицата ни като в кадър застинали
отхвърлят плановете потвърдени. ...