2 февр. 2025 г., 23:23

Казваха ми

453 0 0

Казваха ми: " Той не заслужава

обич като твойта!".

Казвах им: "Когато давам,

не пресмятам точно колко....".

Казваха ми: "Сляпа ли си?!

Виж го- лъже те в очите!".

Казвах им: "На него вярвам!

Вие да мълчите!".

Казваха ми: "Стига, осъзнай се!

Ти си му играчка!".

Казвах им: "О не, не знаете,

та той пред мене плаче!".

Казваха ми: "Жено, стига вече!

Прогледни и виж го!".

Казвах им: "О, я не ме учете,

аз си го обичам!".

Казваха ми: "Той не те обича!

Лъже теб и други!".

Казвах им, че той отрича,

как да го загубя?!

Днес мълчат, не казват нищо,

а и аз съм онемяла.

Само тихо ме подкрепят,

да остана цяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...